На теория в една верига слабото звено е едно. Но на практика?
...Той е толкова самодоволен, че аз не мога повече да го търпя и го срязвам:
- Добре, нека си спестим дългите речи и за разнообразие да бъдем практични – предизвиквам го аз. – На практика има повече от едно тясно място. И не ми казвай, че един работен център трябва да бъде по-натоварен от останалите. Изразено математически може и така да е, но в практиката разликите са пренебрежимо малки. Аз пренебрегвам изненадата, изписана по лицата на Джим и Шарлин и продължавам с още по-голям хъс:
- Това се вижда ясно дори и в твоето сравнение с физическа верига. На теория слабото звено е едно. Но на практика? В една истинска верига, следващото най-слабо звено е почти същото. То е просто пренебрежимо малко по-здраво. Всичките ти твърдения се базират на едно нищо.
Аз им показах, че наистина мисля за техните теории. Няма да продължавам да го играя доброто момче. През времето, което ми остава в академичните среди, аз ще говоря това, което мисля. Когато едно нещо е боклук, аз ще го наричам боклук.
Начинът, по който Джони продължава, ми вдига кръвното. С най-вежливите си учителски обноски, той има и нахалството да каже:
- Това е много интересен въпрос.
Интересен, грънци. Аз го затапих и той го знае.
Джим започва да взима моята страна:
- Джони, можеш ли да отговориш на въпроса на Рик без да използваш математика?
- Разбира се – казва той.
Навеждайки се напред, аз го провокирам.
- Я да видим.
Няма да позволя да се измъкне с някакви празни засукани изречения. Тази игра съм я играл достатъчно дълго. Достатъчно дълго, за да знам как да разоблича един лъжец и лицемер.
В левия край на дъската Джони рисува редица от кръгове.
- Тези кръгове представляват работни центрове. Потокът на материалите е от ляво на дясно.
Така да бъде.
- Нека си представим, че ние искаме да използваме този работен център на сто процента – и той поставя един голям хикс върху един от средните кръгове. – Ние не можем да постигнем това, освен ако предходните центрове не му предоставят непрекъснато достатъчно количество материали.
- Не забравяй, че в практиката машините не работят гладко – искам да се уверя, че той няма да превърне това в един от онези отнесени от реалността примери, които Джони толкова много обича да използва в научните си статии. – И недей да приемаш за дадено, че всичко ще върви по мед и масло. Някой работник може да забави темпото, може да се счупят инструменти, може машините да се задръстят с материали. Човек никога не може да предвиди тези неща, но ние знаем, че те се случват.
- Сложи достатъчно материали пред него – помага му Джим.
- Добра идея – Джони рисува пред кръга с хикса нещо, което би трябвало да представлява купчина материали.
- А сега, както ни каза Рик, ни застига законът на Мърфи – един от работните центрове назад по веригата има проблем. Потокът на материалите до машината Х спира. Но не бива да се притесняваме, защото благодарение на предложението на Джим, имаме готова купчина материали. Можем да продължим да използваме нашата машина Х на сто процента.
На мен ми харесва. Просто е. А и Джони скоро ще си признае, че не е прав. Няма проблем да имаме толкова тесни места, колкото си искаме. Единствената цена за това е да разполагаме със складови наличности. Няма да му позволя да ни изнася глупава реч по въпросите на разходите по поддържането на складови наличности като извинение за това, че имаме само едно тясно място. Няма да го бъде в никакъв случай!
- До тук всичко върви добре – усмихва се той. – Но кое е неизбежното нещо, което се случва същевременно? Потокът на материалите до Х спира и Х продължава да работи, черпейки материали от купчината пред себе си. Количеството на материалите в купчината би трябвало да намалее.
Джони спира, обръща се към мен и пита:
- Дали да се съгласим, че законът на Мърфи може и да ни повтори? И че рано или късно някоя от захранващите машини ще спре още веднъж?
И въпреки че виждам накъде бие той, аз трябва да се съглася, че е прав.
- И ако е така, от време на време купчината ще продължи да се изчерпва. Можем ли да си позволим първоначалната купчина от материали да бъде напълно изчерпана?
Аз не му отговарям. Не обичам хората, които задават банални въпроси. А още повече мразя като решат сами да си отговорят на изтърканите въпроси, което и прави Джони:
- Ако можем, то следващия път когато законът на Мърфи се стовари върху някоя от захранващите машини, нашата машина Х ще изпитва недостиг на материали и няма да работи през всичките сто процента от времето си за работа. И затова ако ние не желаем първоначалната купчина материали да бъде напълно изчерпана, какво трябва да направим веднага след като захранващата машина бъде поправена и потокът на материалите възстановен?
- Да възстановим купчината материали пред машината Х – Джим се включва в играта на банални въпроси и отговори, режисирана от Джони.
- Но за да направим това – казва триумфиращо Джони, захранващите машини не само трябва да подават текущите нужни количества за Х, но същевременно и да възстановят напълно купчината с материали пред нея. И то бързо, преди законът на Мърфи да удари пак, което
означава … - той поглежда право към мен, - което означава, че всяка една от тях трябва да притежава по-голям капацитет от Х.
Той се връща обратно на мястото си.
- Извод: ако искаме да използваме дори един единствен ресурс на сто процента, всичките захранващи го работни центрове трябва да притежават по-голям капацитет. И понеже законът на Мърфи не е за пренебрегване, а захранващите машини имат ограничено време да възстановят материалите, те трябва да притежават допълнителен капацитет, който да е по-голям от клонящ към нулата. Фасулска работа.
Аз зяпам в дъската. Изненадващо, но доказателството на Джони е доста елегантно. Не мога да му намеря никакъв кусур. Но ако до тук той е прав, тогава ще се наложи да приема петте фокусиращи стъпки, които произтичат от него.
Какво толкова? Че какво му е лошото?