Къде са „зависимите събития“ и „статистическите колебания“ в един завод?
"...Взимам молив и хартия и започвам да чертая едно просто разписание.
- Крайният продукт трябва да са сто елемента, готови до пет часа, и нито компонент по-малко. Хилтън казва, че няма да приеме непълна доставка. Затова ако не можем да изпълним цялата поръчка, не искам да изпращате нищо – им казвам аз.– Сега се предполага, че хората на Пийт ще произвеждат със скорост двадесет и пет детайла на час. Но това не означава, че в края на всеки час те ще са произвели точно двадесет и пет детайла. Понякога ще са с няколко детайла по-малко, а друг път с няколко детайла над нормата.
Оглеждам се. Всички следят мисълта ми.
- Значи, ние наблюдаваме статистически колебания в действие – казвам аз. – Но според нашия план, от обяд до четири часа следобед, цехът на Пийт трябва да е произвел средно сто детайла.
От друга страна се предполага, че роботът трябва да е много по-точен в крайната продукция. Той ще бъде настроен да работи със скорост двадесет и пет компонента за час – нито повече, нито по-малко. Също така, ние имаме и зависими събития, защото роботът не може да започне да заварява преди превозвачът на материалите да му е доставил детайлите от цеха на Пийт.
- Роботът не може да започне преди един часа – казвам аз.– Но до пет часа, когато камионът вече ще тръгва, ние ще искаме да сме натоварили в него и последния компонент.
- Добре, искам Пийт да си записва точно колко броя детайли реално биват завършвани в неговия цех всеки час – казвам аз. – И искам Фред да си записва по същия начин производителността на робота. И помнете – без фалшифицирани числа.
Трябват ни реалните числа. Ясно ли е?
- Разбира се, няма проблем – казва Фред.
- Между другото, наистина ли смятате, ще успеем да експедираме сто компонента днес? – ги питам аз.
- Предполагам, че това зависи от Пийт – казва Боб. – Щом той казва, че ще може да ги направи, не виждам причина да не успеем.
- Виж какво ще ти кажа – казвам аз на Боб. – Хващам се на бас за десет долара, че днес няма да успеем да експедираме.
- Ти сериозно ли? – пита Боб.
- Напълно сериозно.
- Дадено – казва Боб. – На бас за десет долара.
Докато всички обядват, аз се обаждам на Хилтън Смит. Хилтън също е излязъл да обядва, но аз му оставям съобщение.
Казвам на секретарката му, че монтажните компоненти ще пристигнат със сигурност в неговия завод утре и че това е най-доброто, на което сме способни, освен ако Хилтън не желае да си плати за специална доставка през нощта.
Около четири часа, към края на първа смяна, слизам долу в кабинета на Боб Донован, за да видя какво става със сагата по поръчката за Смит. Той ме чака.
- Ехо, добър ти ден! – казва Боб когато отварям вратата и влизам. – Колко мило, че се отбиваш!
- Какво те кара да си така щастлив? – го питам аз.
- Винаги съм щастлив, когато хора, които ми дължат пари, се отбият да ме видят – казва Боб.
- О, така ли? – го питам аз. – Какво те кара да мислиш, че някой ти дължи пари?
Боб протяга напред ръка и започва да мърда с пръсти.
- Стига! Не ми казвай, че си забравил за баса, на който се хванахме! Десет долара, помниш ли? Току-що говорих с Пийт и неговите хора наистина ще завършат сто компонента. И затова роботът не би трябвало да има никакви проблеми да довър-
ши онази поръчка за завода на Смит.
- Наистина ли? О, ако това е вярно, нямам нищо против да загубя баса – му казвам аз.
- Признаваш ли се за победен?
- В никакъв случай! Не и преди тези монтажни компоненти да бъдат натоварени на камиона, който тръгва в пет часа.
- Както искаш – казва Боб.
- Хайде да отидем да проверим какво се случва там – му отговарям аз.
Излизаме и отиваме в производствените помещения, където е кабинетът на Пийт.
- Привет – казва Пийт. – Изпълнихме спешната поръчка за днес.
- Да отидем да видим какво става с робота – казвам аз.
В пет часа и пет минути, роботът все още трупа заварени детайли. Донован се разхожда нервно, а Фред пристъпва към него.
- Камионът ще изчака ли? – пита Боб.
- Попитах шофьора, но той каза, че не може. Той има други спирки по маршрута си и ако чака нас, ще закъснее цяла нощ – казва Фред.
Боб се обръща към машината.
- Какво по дяволите не е наред с този глупав робот? Той има всички части, които му трябват.
Аз го потупвам по рамото.
- Ето тук погледни – му казвам аз.
И му показвам листа хартия, на която Фред беше записвал производителността на робота. Изваждам отчета на Пийт от джоба на ризата си и сгъвам края му, така че да могат двата отчета да се съединят.
Аз му казвам:
- Виждаш ли, през първия час работниците на Пийт направиха деветнадесет детайла.
Роботът имаше капацитет да завари двадесет и пет, но Пийт му предостави по-малко, затова реалният капацитет на робота за този час е деветнадесет.
- Същото е и през втория час – казва Фред. – Пийт достави двадесет и един детайла и роботът успя да завари само двадесет и един компонента.
- Всеки път, когато цехът на Пийт изостава, това изоставане се предава и на робота – казвам аз. – Но когато Пийт му е доставил 28 детайла, роботът е можел да завари отново само двадесет и пет компонента. Това е означавало, че когато последната пратка от тридесет и два детайла е пристигнала в четири часа, роботът е имал да заварява още три парчета от предната партида. Затова не е можел да започне последната партида веднага.
- Добре, сега разбирам – казва Боб.
А Фред добавя:
- Знаете ли, че Пийт се е забавял най-много с десет детайла. Малко е смешно, но толкова точно са компонентите, които не ни достигнаха.
- Това е резултатът от математическия принцип, който се опитах да ви обясня тази сутрин – казвам аз. – Максималното отклонение на предходна операция ще стане начална точка на следващата операция.
Боб вади портфейла си.
- Добре, предполагам сега аз ти дължа десет долара – ми казва той.
- Виж какво – му казвам аз. – Защо не дадеш парите на Пийт, вместо да ми плащаш на мен. Той ще купи кафе или нещо освежаващо за всичките си работници. Това ще бъде израз на благодарността му за техните допълнителни усилия днес следобед."