Две правила ни подсказват, че ние НЕ трябва да търсим оптимизиране на всеки един ресурс в системата
... - Да и ако следваме тази логика - казва Джона, - ние можем да извлечем едно просто правило, което ще бъде вярно във всеки случай: нивото на натоварване на едно широко място не се определя от неговия собствен потенциал, а от някакво друго ограничение в системата.
И той посочва към NCX-10.
- Основно ограничение тук във вашата система е тази машина – казва Джона. – Kогато карате някое широко място да върши повече работа от тази машина, вие не увеличавате производителността. Напротив, вие правите точно обратното – създавате излишък от незавършено производство, което противоречи на целта.
- Но какво да правим? – пита Боб. – Ако не държим работниците заети през цялото време, ще се получи време на бездействие. А времето, през което те бездействат, ще понижи нашата ефективност.
- И какво от това? – пита Джона.
Донован е изненадан.
- Прости ми невежеството, но как, мамка му, можеш да кажеш подобно нещо?
- Просто погледни зад себе си – казва Джона. – Погледни чудовището, което сте създали. То не се е създало само. Вие с вашите собствени решения, сте създали тази планина от незавършено производство. И защо? Заради грешното допускане, че трябва да карате работниците да произвеждат нещо в стопроцента от работното време, или в противен случай ще ги разкарате, за да „спестите“ пари.
- Съгласен съм, но може би сто процента е нереалистично.
Ние търсим просто някакъв приемлив процент, да речем деветдесет процента – казва Лу.
- Защо деветдесет процента да са приемливи? – пита Джона. – А защо не шестдесет процента или двадесет и пет? Числата са безсмислени освен ако не се основават на ограниченията на системата. С достатъчно материали на разположение, вие можете да държите един работник непрекъснато зает от сега до пенсионирането му. Но дали би трябвало да го правите? Не и ако искате да правите пари.
Тогава Ралф прави предположение:
- Това, което ти ни казваш е, че да караш един работник да работи, е различно от това да печелиш от работата на един работник.
- Да и това е много близо до определението на второто правило, което можем да извлечем по логически път от четирите комбинации на Х и У, за които говорехме – казва Джона.
– По-точно казано, да активираш един ресурс и да използваш един ресурс са различни неща.
Той обяснява, че и в двете правила, да „използваш“ един ресурс бил той машина или човек, означава да оползотвориш ресурса така, че той да придвижи системата към целта. Да „активираш“ един ресурс е като да натиснеш бутона „ВКЛ“на някоя машина. Тя започва да работи, независимо дали от работата, която тя върши, има някаква полза или не. И затова, в действителност да се активира някое широко място до максимално възможното ниво на натоварване, е акт на потресаваща глупост.
А тези две правила ни подсказват, че ние не трябва да търсим оптимизиране на всеки един ресурс в системата. Една система, в която всички работни центрове са оптимизирани, съвсем не представлява оптимизирана система. Тя е една много неефективна система.
- Добре – казвам аз. – Но как тази информация ще ни помогне да разблокираме дефицитните части, които са при валцовите машини и да ги придвижим до крайния монтаж?
- Помислете си за натрупаното незавършено производство както тук, така и пред валцовите машини през призмата на тези две правила, за които току-що говорихме.
- Мисля, че разбирам причината за проблема – казва Стейси. – Ние отпускаме материали по-бързо, отколкото тесните места могат да ги обработват.
- Да, вие изпращате работа в производството винаги когато работата при широките места намалее и те нямат какво да обработват – казва Джона.
- Съгласен съм, но валцовите машини са тясно място - казвам аз.
Джон клати глава и казва:
- Не, не са. И доказателство за това са всичките тези купчини незавършено производство зад вас. Разберете ме - валцовите машини не са в същността си тясно място. Вие сте ги превърнали в такова.
И той ни казва, че е възможно с увеличаването на оборота, да възникнат нови тесни места. Но повечето заводи имали толкова много допълнителен капацитет, че увеличението на оборота трябвало да стане огромно, преди това да се случи. А ние сме имали само двадесет процента увеличение. И когато аз съм му го казал по телефона, той веднага си помислил, че било малко вероятно да е възникнало ново тясно място.
Това което се е случило е, че докато оборотът се увеличавал, ние сме продължавали да претоварваме завода с ново незавършено производство, сякаш сме очаквали да държим всичките си работници напълно заети. Това е увеличило товара върху валцовите машини и ги карало да работят с максимален капацитет. Били обработвани частите с най-голям приоритет – онези, които били с червен етикет. Но частите със зелен етикет се натрупвали на камари. И така не само, че сме получавали излишък от незавършено производство при NCX-10 и при термообработката, но поради количеството на частите от тесните места, ние сме задръствали потока през друг работен център и по този начин сме пречили на части от широките места да достигнат до монтаж.
Когато той свършва да говори, аз казвам:
- Добре, сега разбирам грешката в нашата работа. Би ли ни казал какво следва да направим, за да коригираме проблема?