За разлика от всички останали заводи, ние правим пари!
... И така презентацията ми започва.
След час и половина аз съм по средата на обясненията на ефектите на тесните места върху материалните запаси и оборота, когато Хилтън ме прекъсва.
- Стига толкова! Загуби ни сума ти време с всичките тези обяснения. Лично аз не мога да видя нищо съществено в тях – казва той. – Вероятно във вашия завод вие сте имали няколко тесни места и сте ги открили. Ами, мога да ви кажа браво и да ви поздравя за това. Когато аз бях директор на завод, ние се справяхме с тесните места, като ги заобикаляхме.
- Хилтън, тук иде реч за фундаментални положения, които са неправилни – му обяснявам аз.
- Аз не забелязах ти да ни занимаваш с нещо фундаментално – контрапунктира ме Хилтън. – В най-добрия случай, на това му се казва елементарна логика и при това, забележете, аз използвам възможно най-дружелюбната фраза.
- Не, аз говоря за неща, които са повече от елементарна логика, защото ние в завода всеки ден правим неща, които противоречат на установените правила, които повечето хора използват в производството – им казвам аз.
- Като какви например? – пита Кравиц.
- Според правилата на разходното счетоводство, използвани масово в миналото, от нас се иска преди всичко да уравновесим капацитета си спрямо търсенето, а след това да поддържаме потока на производство – казвам аз. – Но вместо това, ние изобщо не бива да се опитваме да изравняваме капацитета. На нас ни трябва излишен капацитет. Правилото, което ние би трябвало да следваме е да уравновесяваме потока, а не капацитета, спрямо търсенето.
И второ, стимулите, които предлагаме, се базират на предположението, че степента на оползотворяване на работната сила се определя от индивидуалния потенциал на всеки един работник – им казвам аз. – Но по силата на съществуващите зависимости, това е напълно грешно. За всеки един ресурс, който не представлява тясно място, степента на работа, от която системата може да печели, не се определя от индивидуалния потенциал на ресурса, а от някакво друго ограничение вътре в системата.
Хилтън нетърпеливо ме прекъсва.
- Че каква е разликата? Когато човек работи, неговата работа ни носи полза.
- Не е така и това е трето предположение, което е грешно – казвам аз. – Ние сме приели, че оползотворяване и работене са едно и също нещо. Един ресурс да работи и да оползотворяваш един ресурс, са две съвсем различни неща.
И спорът продължава.
Аз казвам, че един загубен час при тясно място е загубен час за цялата система. Хилтън казва, че един загубен час при тясно място е просто един загубен час за този ресурс.
Аз казвам, че един спечелен час от широко място е без стойност. Хилтън казва, че един спечелен час при широко място представлява един спечелен час за този ресурс.
- Цялата среща пропиляхме в разговори за тесни места – казва Хилтън. – Тесните места временно ограничават оборота.
Да, може би твоят завод е доказателство за това. Но те нямат почти никакво влияние над материалните запаси.
- Точно обратното е, Хилтън – казвам аз. – Тесните места управляват и оборота, и материалните запаси. И ако искаш да знаеш какво реално показа моя завод, ето какво - той ни доказа, че нашите показатели за представянето са грешни.
Кравиц изпуска химикалката, която държи и тя се търкулва шумно по масата.
- Тогава как ще оценяваме представянето си като резултат от нашата работа? – пита Кравиц.
- По крайните финансови резултати – му отговарям аз. – И на базата на оценка по крайните финансови резултати, в момента моят завод е най-добрият такъв във филиала „ЮниУеър“ и вероятно най-добрия в нашия бранш. За разлика от всички останали заводи, ние правим пари.