Модел на перфектно балансирана система
...Системата, която съм изобретил, е за "обработване" на кибритени клечки.
Тя го прави като премества някакво количество кибритени клечки от кутията и след това последователно през всички купички.
Заровете определят колко клечки могат да бъдат преместени от една купичка в друга. Заровете представляват капацитетът на всеки ресурс, на всяка купа. Комплектът от купички са моите зависими събития, моите производствени етапи. Всяка една има точно същия капацитет като другите, реалното й производство донякъде ще варира.
С цел да минимизирам тези колебания, аз решавам да използвам само първия зар. Това позволява колебанията да варират от едно до шест. И така аз мога да премествам от първата купичка в следващите купи по редицата, всяко количество кибритени клечки, което варира от минимум едно до максимум шест.
Оборотът в тази система е скоростта, с която излизат кибритените клечки от последната купа. Материалните запаси се състоят от общия брой кибритени клечки във всички купички в даден момент. И аз ще предположа, че пазарното търсене е абсолютно точно равно на средния брой кибритени клечки, които системата може да обработи. Производственият капацитет на всеки ресурс и пазарното търсене са в перфектно равновесие. И това означава, че сега вече аз разполагам с модел перфектно балансиран производствен завод.
Пет от момчетата искат да играят. Освен Дейв, ще участват Анди, Бен, Чък и Ивън. Всеки от тях сяда зад една от купичките. Аз изваждам молив и хартия, за да записвам какво се случва. Тогава им обяснявам какво се очаква от тях.
- Идеята е да преместите колкото се може повече кибритени клечки от вашата купичка в купичката, която ви е от дясната страна. Когато ви дойде реда ще хвърлите зарчето и числото, което ви се падне ще определи броя на клечките, които можете да преместите. Ясно ли е?
Всички кимат с глава утвърдително.
- Но ще можете да премествате само толкова клечки, колкото имате в своята купичка. И ако хвърлите петица, а имате само две клечки в купичката, тогава ще можете да преместите само две клечки. А ако дойде вашия ред и вие нямате никакви клечки, тогава естествено няма да можете да премествате ни какви клечки.
Те отново кимат с глава.
- Как смятате, колко клечки ще успеем да преместим по редицата всеки път, когато изпълняваме един цикъл? – ги питам аз.
По лицата им се изписва недоумение.
- Добре, ако можете да премествате най-много шест и най-малко една клечка когато е ваш ред, тогава какъв е средният брой, който трябва да премествате? – ги питам аз.
- Три – казва Анди.
- Не, няма да е три – им казвам аз. – Средната точка между едно и шест не е три.
- Ето погледнете – казвам аз и им показвам това:
1 2 3 4 5 6
и обяснявам, че в действителност средната точка на тези шест числа е 3,5.
- И така, колко клечки средно смятате, че трябва да е пре местил всеки един от вас когато преминем през този цикъл няколко пъти? – питам аз.
- Три и половина на цикъл – казва Анди.
- А след десет цикъла?
- Тридесет и пет – казва Чък.
- А след двадесет цикъла?
- Седемдесет – казва Бен.
- Супер, хайде сега да видим дали можем да го направим – казвам аз.
- Вижте какво – отговарям аз. – За да я направим по-интересна, ще има награда. Да речем, че всеки един от вас ще има норма от 3,5 клечки на цикъл. Всеки, който направи повече от това число и средната му стойност надвиши 3,5, няма да мие чиниите тази вечер. Но всеки, който направи средно по-малко от 3,5, ще има да мие допълнителни чинии след вечеря.
- Добре, става – казва Ивън.
- Така е супер! – добавя Дейв.
Сега всички са развълнувани и започват да се упражняват да хвърлят зара. А междувременно аз разчертавам една табличка на лист хартия. Смятам да записвам с колко всеки един от тях се отклонява от средната стойност. Всички започват от нула. Ако при хвърлянето на зара резултатът е 4, 5 или 6, съответно аз ще запиша печалба от 0,5, 1,5 и 2,5.
А ако резултатът е 1, 2 или 3, тогава ще отбележа загуба съответно от -5,-2,5 и -1,5. Разбира се, отклоненията трябва да бъдат кумулативни. Например, ако някой е 2,5 и нагоре, началната му точка при следващия цикъл ще е 2,5, а не нула. По този начин би се случвало в завода.
...
Гледам таблицата и все още не мога да повярвам. Това беше една балансирана система и въпреки това оборотът намаля.
Материалните запаси се увеличиха. А какво стана с оперативните разходи? Ако имаше разходи за съхранение на клечките, оперативните разходи също щяха да се повишат.
Какво щеше да се случи, ако това беше истински завод с истински клиенти? Колко единици щяхме да сме успели да експедираме? Ние очаквахме да експедираме тридесет и пет единици, но какъв беше реалният ни оборот? Той беше само двадесет – около половината от това, което ни трябва. И това съвсем не беше близо до максималния потенциал на всяка станция. Ако това беше реален завод, половината от нашите поръчки или даже повече от половината, щяха да са закъснели.
Никога нямаше да можем да обещаем конкретни дати на доставка. А ако станеше така, нашата репутация сред клиентите щеше да се срине до земята.
Всичко това ви звучи познато, нали?