Къде са „зависимите събития“ и „статистическите колебания“ при преход в гората?
...И след това се сещам за разговора с Джона в Ню Йорк.
Досега не ми е оставало време да го анализирам. Много съм любопитен как един преподавател по физика се вози из града в някакви лимузини с представители на тежката артилерия на корпоративния бизнес. Така и не разбрах какво искаше да ми обясни с тези две явления, които описа.
Имам предвид „зависимите събития“ и „статистическите колебания“ - и двете са доста шаблонни.
Очевидно е, че ние в производството имаме зависими събития. Всичко, което означават е, че една операция трябва да бъде завършена преди да може да бъде извършена следващата операция. Частите се изработват в последователност от етапи.
Машина А трябва да завърши етап едно, преди работник Б да може да продължи с етап две. Всички части трябва да бъдат завършени и едва тогава ние можем да сглобим продукта. А преди да експедираме продукта, той трябва да бъде сглобен и така нататък.
Но зависими събития има във всеки процес и не само в производството. Да караш кола изисква последователност от зависими събития. А също и походът, който правим днес. За да стигнем до „Дяволското дере“ трябва да вървим по пътека с маркировка. Напред по веригата, Рон трябва да мине покрай маркировката, преди Дейв да успее да мине покрай нея. Дейви трябва да мине покрай маркировката, пред Хърби да може да мине покрай нея. За да мина аз покрай маркировката, първо покрай нея трябва да се придвижи момчето, което е пред мен. Това е един прост случай на зависими събития.
А статистическите колебания?
Поглеждам напред и забелязвам, че момчето пред мен е започнало да върви малко по-бързо от мен. Сега той е на метър-два по-напред, отколкото беше преди една минута. Затова правя няколко големи крачки, за да го настигна. След това за секунда съм прекален близо до него и затова забавям крачка.
Ето какво: ако бях измервал крачките си, щях да направя запис на статистически колебания. Но какво от това?
Ако кажа, че се движа със скорост „три километра в час“, аз нямам предвид че вървя с точна постоянна скорост от три километра в час във всеки един момент. Има моменти, когато ще вървя с три и половина километра в час, а понякога може би ще се движа само с километър и половина в час. Скоростта ми ще варира според големината и бързината на крачките ми. Но в крайна сметка, средноаритметично, така или иначе, аз би трябвало да се движа с три километра в час.
Същото нещо се случва и в завода. Колко време ще отнеме запояването на проводници върху трансформатор? Ако засичате с хронометър операцията няколко пъти, може би ще откриете, че отнема да кажем, средно 4,3 минути. Но реалното време за всяко едно отделно запояване може да варира между 2,1 минути до 6,4 минути. И никой предварително не може да каже: „Това запояване ще продължи 2,1 минути, а онова – 5,8 минути.“ Подобна информация никой не би могъл да предскаже. И така, какъв е проблемът тук? Никакъв доколкото виждам. При всички положения, ние нямаме никакъв избор. Какво друго да използваме на мястото на „средноаритметично“ или „приблизителна оценка“?
Започвам да виждам логиката. Нашият преход представлява поредица от зависими събития и е в комбинация със … статистически колебания. Всеки от нас има колебания в скоростта, защото се движи и по-бавно и по-бързо. Но способността ни да вървим по-бързо от средното темпо е ограничена. Тя зависи от всички други в колоната пред мен. Дори и да можех да вървя с осем километра в час, аз нямаше да мога да го направя, ако момчето пред мен може да върви само с четири километра в час. А дори и момчето, което е непосредствено пред мен, да можеше да върви толкова бързо, никой от нас двамата нямаше да може да ускори повече, освен ако всички момчета в колоната не вървят с осем километра в час едновременно. Значи аз имам ограничения за това колко бързо мога да се движа. Те са две – моите собствени (мога да вървя толкова бързо само докато не рухна от изтощение) и тези от другите участници в прехода. Но пък няма ограничение на моята способност да намалявам скоростта си. И никой друг няма ограничение да се забавя или да спира. А ако някой от нас го направеше, колоната би се проточила до безкрайност. Това, което се случва не е усредняване на колебанията в нашите различни скорости, а натрупване на колебанията. И предимно това представлява натрупване на забавяния, защото зависимостта ограничава възможностите за по-големи колебания. И поради това колоната се удължава. Можем да накараме колоната да се свие като накараме всеки, който е назад в колоната да се движи много по-бързо от средната скорост на Рон за определено разстояние.
Гледайки напред, аз виждам, че това какво разстояние има всеки един от нас да наваксва, изглежда зависи от това, къде се намираме в колоната. Дейви има да наваксва своето забавяне спрямо средните колебания в сравнение с Рон – онези шест метра, които са разстоянието пред него. Но за Хърби, за да предотврати нарастване на дължината на колоната, ще означава че той трябва да компенсира собствените си колебания плюс тези на всички деца пред него. И ето ме и мен в края на колоната. За да съкратя общата дължина на колоната, аз трябва да се движа със скорост, по-голяма от средната в продължение на едно разстояние, което е равно на всички излишни разстояния между всички момчета. Аз трябва да компенсирам всички техни забавяния.
След това аз започвам да се чудя какво би могло да означава това за мен в работата?